Поредна сутрин,
надежда и желание.
Пореден провал...
Нима не го очакваше?
Денят не си личи по заранта?!
Напротив, още една лъжлива мъдрост.
Потопен във ежедневието,
забравяш кой си.
А нужно ли е да знаеш това?
Невзрачна точка върху белия лист,
навярно случайно поставена.
Осъзнай, че това е възможно!
Звучи тъжно, но май ще излезе вярно.
Както всяка истина, тя рядко е красива,
освен по телевизията, от десет до шест.
© Светлин All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
