Sep 9, 2008, 12:12 PM

Sad but true

  Poetry » Other
1K 0 2

 

Поредна сутрин,

надежда и желание.

Пореден провал...

Нима не го очакваше?

Денят не си личи по заранта?!

Напротив, още една лъжлива мъдрост.

Потопен във ежедневието,

забравяш кой си.

А нужно ли е да знаеш това?

Невзрачна точка върху белия лист,

навярно случайно поставена.

Осъзнай, че това е възможно!

Звучи тъжно, но май ще излезе вярно.

Както всяка истина, тя рядко е красива,

освен по телевизията, от десет до шест.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...