Посветено на Клуба на перверзиите, в който членуват най-извратените магьосници в България: Пешо, Нина, Маги и Мишо (та това съм аз!)
О, магьоснико могъщ,
пръчката си дълга извади.
И без жал душата ми разкъсвай,
почвай и не се бави!
Твойте черни заклинания
нека в мене да се влеят.
И прокобните ти думи
като дъжд да ме залеят.
Завържи ме с инкарцерус,
и империус ми приложи.
Цяла нощ мъчи ме
и недей ме ти жали.
© Михаил Костов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
