ezko (Марто) ezko (Марто)
2 71
Nov 21, 2004, 10:18 PM

Сам

  Poetry
1.3K 0 1
Сам лежа в мъгла от хора,
сам във тази пустош дива,
сам във кръг един затворен,
сам във ежедневието сиво.

Сам потънал във тревоги,
сам във своя малък свят,
сам далече и от бога,
сам във черен кръговрат,

Сам ли ще съм аз до края?
Сам ли ще съм всеки ден?
Сам- че кой ли го желае,
сам във този свят студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0