Сподавен лъч разцепи тишината!
Дали изгря от мрачната луна?
Заслепи със свойта чернота дори и мрака
и титлата на черен лорд окра.
Сподавено извика с всички сили,
но никой от тъмното не му се подчини.
Викаше и молеше се сякаш
да бъде цар над нещичко поне дори.
Застина в скръб и статуя остана -
надеждата му бе във вечността,
но тя не му съчувства, до него не застана
и най-злорадно се изсмя.