Dec 16, 2011, 9:46 PM

Сам

  Poetry » Love
583 0 0

Събуждам се нощем, мислейки за теб.

Опитвам се да те забравя, но не става.

Защо, питам се всяка секунда, влюбих се?

Търся те до мен, но леглото ми е празно.

Опитвам се сърцето ми да не остане празно.

Търся погледа ти - там, в нощта.

Ти остави в мен само празнина.

                                                                               А. М.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...