Сама

Jun 5, 2006, 12:10 AM

Poetry

961 0 1

Вървя сред житните поля
с ведра усмивка на лицето.
Неземно щастлива е моята душа,
с любов изпълнено ми е сърцето.
Слънцето огрява моята пътека,
небето синьо е за мен.
Гласът на славея отеква,
попадам в неговия плен.
Но черен облак се задава,
на свтелий небосклон,
и птичката престава
да пее.Литва от своя клон. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сама

Want to read more?

Random works