Сама
Приседнала сама във мрачината
с премрежени, невиждащи очи,
обърнати навътре в дълбината
с въпрос, защо душата ми тъжи.
Кое е нещото, което провокира
болката и тягостната празнина,
която след стиха ми ескалира,
в желание за... лична свобода.
И "патериците", до скоро нужни,
захвърлям в ъгъла. Не ме е страх
да се изправя, даже да залитна,
негънеща пред никого гръбнак.
И да зачеркна всички идоли
фалшиви и измислени от друг.
Сама извайвам... свои истини,
рисуващи в душата ми без звук.
© Таня Мезева All rights reserved.
