eversmiling (НеЖнА и ДиВа) eversmiling (НеЖнА и ДиВа)
18
Aug 6, 2007, 11:24 AM

Сама

  Poetry
1.2K 0 2
САМА

Сама
в среднощната тъма
търся лек за изгубената си душа.
Търся спокойствие и тишина,
които взе ми тази празнина,
породена от страшна самота.
Няма нищо, нищо в сърцето,
една огромна дупка в него зее.
Заради щастие отнето
сега то пустее ли, пустее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НеЖнА и ДиВа All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0