Сама дойдох
Дойдох сама, и без да ти се вричам,
че ще остана вечно, че ще спра.
Дойдох сама, защото те обичам
и вярвам, че и мене ти така.
Светът е колело от вечни бури
и в него е жестоко да си сам -
омраза, завист, огън и куршуми
очакват те на всеки ъгъл там.
Небето е високо, Адът - близко,
и твърде лесно е да съгрешиш,
но въпреки това, ако обичаш,
поне душата своя ще спасиш -
това научих в дългите си нощи
сред толкова любови и лица.
Любов на дребно има много още,
но аз не искам повече така...
И затова съм тук - да те обичам-
без дефиниция и истински! До край...
За да остана, без да ти се вричам
и всеки твой ден да превърна в рай.
Но ме пази... че цялата си сила
изпращам в свойте мисли все към теб
и зная, любовта ми те закриля,
за да останеш истински човек!
Ала веднъж... един път ако само
я предадеш за чуждата любов,
сърцето, на парчета разпиляно,
ще си отиде, път да търси нов!
А ти дори и няма да усетиш,
от друга заслепен, опиянен...
едва щом се разбие в теб сърцето,
ще се превърне в тежест всеки ден -
ще разбереш, че си загубил мен!
Сама дойдох, защото те обичам,
сама поисках свой да те наричам,
единствено на себе си приличам -
сама се боря, сама се отричам!
© Любимата All rights reserved.
