Feb 24, 2011, 9:47 AM

Сама с някого 

  Poetry » Love
797 0 6

Съвсем сама съм с твоето присъствие

и със измисленото болно нетърпение

да ме прегърнеш тъй внезапно и стремително,

както без повод правеше го някога.

Настръхналата сянка до прозореца

е днешното ни тъмно отчуждение.

То често сяда между нас на масата,

дори в леглото се промъква непоканено.

Разменяме си вечер пет-шест реплики -

банални, сиви, монотонни фрази.

Успокояваш ме: "Така добре се знаеме,

че и без думи даже се разбираме."

Крещи самотното ми отчаяние

на равното ти примирено безразличие:

"Обичам те, чуваш ли, обичам те!"

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??