Сама в мрака
Сама в мрака
И пак летиш във тъмнината -
със огнени крила дарена.
Очите с блясък те издават –
ти, бързата, безстрашната вълчица.
Нощта е твоят остров.
Примамва те със пламък нежен
и влива свойта красота.
От самотата те откъсва,
измъчва те с терзания ненужни -
и от дихание по-сладки.
Избърсала сълзите си безстрастно,
обгръщаш се със своя аромат,
съзираш празните простори,
изпълваш ги със поглед див
и някъде отново пак политаш
сред пустошта, набрала скорост.
Стремително се носиш с ветровете,
преследвана си сякаш от смъртта.
Поведена от порива безумен
като стрела, омайваща очите.
Опива те със повик страстен,
отмива раните ти с мъст,
оплита те във мрежите си гъсти.
Замръзнала, студена – чакаш
тъгата да избликне пак.
Безмълвна в мрачни хоризонти.
Докоснал те с горещите мъгли
демонът, осъдил те на самота.
Крехко глътка въздух си поела,
изпълнила те с цветен дъх.
И призрачните светове открила,
не искаш да се върнеш там.
Катранените писъци свистят в сумрака.
Сама страха си победила,
без никого останала сега,
обливана от капчици студени –
ти пак летиш във тъмнината...
© Не съм аз All rights reserved.
