KoSsy (Не съм аз)
6 37
10.06.2010 г., 15:03 ч.

Сама в мрака 

  Поезия » Друга
1034 0 3

Сама в мрака

 

И пак летиш във тъмнината -

със огнени крила дарена.

Очите с блясък те издават –

ти, бързата, безстрашната вълчица.

Нощта е твоят остров.

Примамва те със пламък нежен

и влива свойта красота.

От самотата те откъсва,

измъчва те с терзания ненужни -

и от дихание по-сладки.

Избърсала сълзите си безстрастно,

обгръщаш се със своя аромат,

съзираш празните простори,

изпълваш ги със поглед див

и някъде отново пак политаш

сред пустошта, набрала скорост.

Стремително се носиш с ветровете,

преследвана си сякаш от смъртта.

Поведена от порива безумен

като стрела, омайваща очите.

Опива те със повик страстен,

отмива раните ти с мъст,

оплита те във мрежите си гъсти.

Замръзнала, студена – чакаш

тъгата да избликне пак.

Безмълвна в мрачни хоризонти.

Докоснал те с горещите мъгли

демонът, осъдил те на самота.

Крехко глътка въздух си поела,

изпълнила те с цветен дъх.

И призрачните светове открила,

не искаш да се върнеш там.

Катранените писъци свистят в сумрака.

Сама страха си победила,

без никого останала сега,

обливана от капчици студени –

ти пак летиш във тъмнината...

 

 

© Не съм аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??