Сами сме си и адът, а и раят
Понякога съм тиха и тъжа. Дори тъгата има свои ноти.
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна.
Обикна ме но, знам не ме разбра. А ураганът мина и замина.
Понякога съм женствения скут люлее, обещава звездопади,
че като арнаутска чушка лют характерът ръбат ще се изглади.
Каквото ни е писано – това. И обич и война – любов такава.
Oткрий ме зад стената от слова. Нереченото – само то остава.
Това е, драги, мой докрай . Дали е карма, жребий? Аз не зная.
Ти помълчи, постой, ръка ми дай. Сами сме си и ада, а и рая.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
