Само
все по-малко думи
искат да ги изрека
защото
стаили са се
в
очите ми
а те
могат да говорят само
с
твоите
кога ще ги видя
знае само луната
навярно
© Ласка Александрова All rights reserved.
все по-малко думи
искат да ги изрека
защото
стаили са се
в
очите ми
а те
могат да говорят само
с
твоите
кога ще ги видя
знае само луната
навярно
© Ласка Александрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...