Feb 8, 2008, 7:31 PM

Само, ако знаех

  Poetry » Other
984 0 2

Защо да продължавам да те обичам? Но само, ако знаех, че ще ме обикнеш и ти,
бих те обичал до последните си дни.

Защо да продължавам да ти давам от сърцето си? Но само, ако знаех, че твоето ми принадлежи, бих ти го дал цялото, завинаги.

Защо да продължавам да те сънувам? Но само, ако знаех, че в твоите сънища съм аз, бих те сънувал до последния си час.

Защо да продължавам очите ти да търся? Но само, ако знаех, че и твоите търсят мен, бих продължил да ги търся всеки ден.

Защо да се опитвам да те спечеля? Но само, ако знаех, че има начин това да стане,
бих направил всичко, дори дъх в мен да не остане.

Защо да продължавам за тебе да мечтая? Но само, ако знаех, че за мен мечтаеш ти,
ден и нощ би била в мечтите ми.

Защо да продължавам да те чакам? Но само ако знаех, че някой ден ще получа твоята любов, бих те чакал цял живот.

Защо да продължавам да се мъча да те забравя? И без да знам нищо,
пак не бих могъл да го направя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасен текст .. прекрасен човек.Не напразно давам уважението и към него ... !
  • Браво.Много е красиво...и искрено

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...