Feb 8, 2008, 7:31 PM

Само, ако знаех

  Poetry » Other
978 0 2

Защо да продължавам да те обичам? Но само, ако знаех, че ще ме обикнеш и ти,
бих те обичал до последните си дни.

Защо да продължавам да ти давам от сърцето си? Но само, ако знаех, че твоето ми принадлежи, бих ти го дал цялото, завинаги.

Защо да продължавам да те сънувам? Но само, ако знаех, че в твоите сънища съм аз, бих те сънувал до последния си час.

Защо да продължавам очите ти да търся? Но само, ако знаех, че и твоите търсят мен, бих продължил да ги търся всеки ден.

Защо да се опитвам да те спечеля? Но само, ако знаех, че има начин това да стане,
бих направил всичко, дори дъх в мен да не остане.

Защо да продължавам за тебе да мечтая? Но само, ако знаех, че за мен мечтаеш ти,
ден и нощ би била в мечтите ми.

Защо да продължавам да те чакам? Но само ако знаех, че някой ден ще получа твоята любов, бих те чакал цял живот.

Защо да продължавам да се мъча да те забравя? И без да знам нищо,
пак не бих могъл да го направя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасен текст .. прекрасен човек.Не напразно давам уважението и към него ... !
  • Браво.Много е красиво...и искрено

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...