Само грам е душата ми
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката,
откри тишината и там се зарея,
да потърси и намери безликата
моя душа. И затанцува със нея.
Залез червен се срещна със сенките
и потъна на тъмното в тишината.
Понесла душата си сива в шепите
отварям врата, пред нищото чакам.
С крака, от коприва опърлени,
нестинарка съм дива, в жарава.
Всяка стъпка с пламъци брули ме…
Танц ли? Само пепел след мене остава.
Капка по капка тъгата опитах,
как живота търкулна се, не видях,
като скъсано копче от износена риза…
пред вратата на нищото отново стоях.
За какво ми е тази любов- двайсет грама?
Щом отреден е само грам за душата ми.
Сърцето ми малко е, любовта е голяма,
с вечна жарава танцуват краката ми.
Без жалост тръстиката ме погуби.
Вятърът в нея утихна. Остана си сам.
Без теб заспах. Без любов се събудих.
Двайсет грама любов, а душата ми… само грам….
