Mar 26, 2025, 11:33 AM

Само към нея...

  Poetry » Other
428 0 0

Не можах да разбера каква е тази съдба-

обречен бях да моля, да ми я върне земята.

Това даваше смисъл на тихата ми борба

да се съберем пак, нейде в небесата.

 

Колко години аз чаках и за нея копнях...

Мисли ме дълбаеха до дъх последен

и по-безплътен от най-безплътния бях,

защото спомена пазех, ден подир ден...

 

Това е моята Силвия- веднага разбрах

и как грейна цяла, когато се усмихна.

Заплени ме така, че аз съвсем онемях,

а вселената в едно с мене притихна.

 

Сгуши се мило, нежно и прошпна едва,

че заради правила неотменими,

пак ще ни разделят- до ден или два,

за да гоним мечтите недостижими.

 

Знам, че както мога, така ще я обичам

и дори да не я зърна отново никога пак,

звездите ще ми посочат накъде да тичам-

към нея само, като отчаяно влюбен хлапак.

 

В памет на Цветан и Силвия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...