Не можах да разбера каква е тази съдба-
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях...
Мисли ме дълбаеха до дъх последен
и по-безплътен от най-безплътния бях,
защото спомена пазех, ден подир ден...
Това е моята Силвия- веднага разбрах
и как грейна цяла, когато се усмихна.
Заплени ме така, че аз съвсем онемях,
а вселената в едно с мене притихна. ...