Имам слънчеви мисли в суровите дни,
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам,
че бодлите са плачещо цвете.
Обич имам в излишък и нея ще дам
на човека, забравил да свети.
Гордостта си приспивам в зелена трева
и се моля за повече вяра.
Някой ден, поменете ме само с това –
за живота, че бях благодарна.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
