Имам слънчеви мисли в суровите дни,
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам,
че бодлите са плачещо цвете.
Обич имам в излишък и нея ще дам
на човека, забравил да свети.
Гордостта си приспивам в зелена трева
и се моля за повече вяра.
Някой ден, поменете ме само с това –
за живота, че бях благодарна.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.