Аз чувам плясък на криле,
не виждам птици, няма повей.
Само шумолене, само плясък на криле.
Аз чувам плисък на вода,
не виждам вълни, няма порив.
Само шумолене, само плисък на вода.
Аз чувам припукваща искра,
не виждам огън, няма топлина.
Само шумолене, само припукваща искра.
За мен остана само шумолене,
не виждам и не усещам вече.
© Марина Колева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
