САМО ТЕ ОБИЧАМ
Съблякох мисълта си. Нека спи във ъгъла.
И луната кротна тъжна и смутена.
Парят ме очите ти – два горещи въглена.
В нежността ни има жар за споделеност.
А когато няма ме, търсиш ме във стъпките
на едно момиче с весели очи.
Зная, че обича те – обичта му тръпка е.
И във твойте стъпки, твоята – личи.
© Надежда Маринова All rights reserved.