Само трябва да научиш как да стигне до ръцете
Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире,
как изглежда туй добро?
Яде ли се, или пие,
или пък е от злато.
Нито мога да го видя,
да го пипна със ръка.
Как тогава, дядо мили,
аз добро да сътворя?
Как околните край мене
туй добро ще разберат?
Как сами ще го усетят,
че да ми благодарят?
То, доброто, мило внуче,
е на всеки във сърцето
само трябва да научиш
как да стигне до ръцете,
със които, без да чакаш
ти награда. Помогни!
Ей, на баба от чешмата
ти водица донеси!
И ще видиш после баба
щом сладкиша изпече.
Първом теб ще се полага
най- голямото парче.
Стаята си щом подреждаш
туй за мама е добре.
Вечерта преди да легнеш
приказки ще ти чете.
С лоши думи не ранявай
ни големи, ни деца!
Всеки срещнат поздравявай
със усмивка на уста!
Нищичко на теб не струва
дума казана, добра,
но пък с нея се лекува
всяка болка и тъга.
© Дочка Василева All rights reserved.
