Само за приятели
Обичам гостите. И обичай си имам -
посрещам всеки странник със добро,
душата си с червен килим застилам,
не ми се свидят - ни храна, ни облекло.
С усмивки колкото ти трябват и отгоре
ще съблека умората от дългия ти път;
добър слушател съм, дали ти се говори;
посгрей се - в сърце ми пламъци горят.
Знам, никой не живее сам със себе си,
дори и по душа да е заклет аскет.
Трапеза скромничка - солчица, хлебец,
но ще намеря благи думи за десерт.
Държа обаче, с влизането да се знае -
с нечисти помисли не си добре дошъл;
обувките ти ако в мерзост са изкаляни,
през злобата вървейки, станал ли си зъл;
запаси от лъжи в бохчата ако носиш,
пренебрежително за уважението спиш,
отхапваш ли ръка, протегната за помощ -
благословен бъди! Но по-добре си отиди!
© Таня Донова All rights reserved.
