Привързвам те към себе си
със самодивски пояс,
седем билки ти давам за обич,
седем светулки
в Еньовденска ливада.
Подарявам ти
погледа на луна
в твоя прозорец,
нощната графика на града,
песента на авлигата,
крилото на вятъра,
тайното вричане.
Отнемам ти тревогата,
бръчката на челото.
Целия те отнемам
от Времето...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
