Самодива как да я спечелиш?
Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб,
мярна ти се, вече я сънуваш.
Ирисът ти син до цвят на дреб
посивя - по нея да тъгуваш.
Разкопня се да я приютиш -
руса, белонога, наранима...
Тежко мръкна, осъзна в зори -
теб да няма, нея да я има.
Дните - нощи, нощите ти - дни,
пръстен самодиву не приляга...
Семе как под камък да кълни?
Как съдба да можеш да надбягаш?
Та хвани я, да я укротиш...
Връз тревата було да разстелиш.
Щом разсъмне, тя да отлети...
Самодива как да я спечелиш?
!
