Самодива се скита
Прибери рано вечер стадата,
тази нощ бе нечувано тъмна -
самодива се скита в гората
и кахърна овчаря си търси.
Прибери се, недей да пристъпваш
в тези дебри с отъпкани кръгове,
който мине оттам не се вясва
ни във къщи, ни някъде другаде.
Остави я, не слушай, че плаче -
с тази песен ума ще ти вземе,
запуши си ушите, не вярвай,
тези думи на всеки ще шепне.
И не гледай, дори да е гола -
за съпруга и майка не става.
Ще избяга в гората на воля,
ще остави дори и децата.
Само момък с кавал да ѝ свири,
ненаситно любов да ѝ дава...
А когато остане без сили,
самодивата друг си пленява.
Не отивай с кавала, не тръгвай,
посипи си главата със пепел.
Самодивата обич не търси,
само силата мъжка ти взема.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
