Сово моя, мъдра сянка,
ти прелиташ в тъмни нощи,
над горички и полянки.
Кажи, търсят ли ме още,
моите сестри красиви?
Край огньове разжарени,
златокоси самодиви,
пеят ли, през плач за мене?
Колко време ли отмина,
сто живота на светулка.
Как край езерото мина,
момък и ме взе за булка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up