Прерисувах вечерта. А тя ми взе
най-последното парченце огледало.
Нямам вече светлина... и цветове.
Разполовявам обичта, за да съм цяла,
но отрязаната плитка ме боли.
Суетата ми без теб е сивоока.
Всяка ласка диша с кървави бразди
и се врязва тишината надълбоко...
до чупливото ребро на нежността.
Там са тъмни от умора всички думи.
Там се ражда, топлокръвна, утринта
и залязва, неразкрита, помежду ни. ...