Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Jun 17, 2008, 7:14 AM

Самоизмама 

  Poetry » Love
845 0 22
Прерисувах вечерта. А тя ми взе
най-последното парченце огледало.
Нямам вече светлина... и цветове.
Разполовявам обичта, за да съм цяла,

но отрязаната плитка ме боли.
Суетата ми без теб е сивоока.
Всяка ласка диша с кървави бразди
и се врязва тишината надълбоко...

до чупливото ребро на нежността.
Там са тъмни от умора всички думи.
Там се ражда, топлокръвна, утринта
и залязва, неразкрита, помежду ни.

Пазя листите с откраднатия взор,
с непокорните звезди, вместо ресници.
Звънна в тъмното отчупено стъкло.
Черно-бялото остана... само скица.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??