Nov 27, 2013, 4:00 PM

Самокритика

  Poetry » Other
491 0 0

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!

Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа
и мислех си, че аз съм във масло и мед.

Но срещнах скоро своите връстници
 и  бях от туй във ужас - видях старостта!
Те бяха хора - а днес са мъченици,
изтикани са във Обора на света!

Напред-назад те тропат със бастуни,
изтъркали са вече своя роден праг.
Забравили са онуй "цуни-гуни"
и във "Дъбичките" са вече с един крак!

В надбягванего има и по-първи,
които първи са напуснали света...
Животът вече ни е вързал с върви
и просто няма да ни даде Свобода!

И аз ли някой ден ще охромея
и ще изпадна също в блатото край мен.
О, да помисля за това не смея,
но трябва и аз да очаквам този ден!
 23.05.2010г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....