Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени,
бързо изречени всичките,
гневно ума ти напускаха,
в мен се изляха.
Мъжка увереност
бързо развя пред очите ми,
ясно полетата бойни
наглас разчерта.
Зáгуби трайни,
сразени щетите отчитаме,
с черен саван ни загръща
без звук вечерта.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
