Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени,
бързо изречени всичките,
гневно ума ти напускаха,
в мен се изляха.
Мъжка увереност
бързо развя пред очите ми,
ясно полетата бойни
наглас разчерта.
Зáгуби трайни,
сразени щетите отчитаме,
с черен саван ни загръща
без звук вечерта.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
