Sep 24, 2007, 4:47 PM

Самота

  Poetry
1K 0 2

Самота

Стоя в самотна стая,
димът от цигарата
заличава сълзите ми!
В съзнанието ми изплува гледка!
Виждам теб! Отиваш си!
Задавам си въпроса "Защо?"
Какво направих?
Какво изрекох?
Отиде си!
Беше ми казал, че любовта е като песен!
Но песен без край няма!
Отиде си, остави ме
сама със тишината!
Денят прелива в нощ!
Скитам се из грешните пътеки,
опитвайки се да открия правилната!
Мечтите вече са дим!
Ти си само блед спомен! Сън!
Крещя, но никой не ме чува!
Върни се! Обичам те!
Късно е!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...