Sep 24, 2007, 4:47 PM

Самота

  Poetry
1K 0 2

Самота

Стоя в самотна стая,
димът от цигарата
заличава сълзите ми!
В съзнанието ми изплува гледка!
Виждам теб! Отиваш си!
Задавам си въпроса "Защо?"
Какво направих?
Какво изрекох?
Отиде си!
Беше ми казал, че любовта е като песен!
Но песен без край няма!
Отиде си, остави ме
сама със тишината!
Денят прелива в нощ!
Скитам се из грешните пътеки,
опитвайки се да открия правилната!
Мечтите вече са дим!
Ти си само блед спомен! Сън!
Крещя, но никой не ме чува!
Върни се! Обичам те!
Късно е!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...