Роб на свойта свобода
затворен, окован във самотата,
която бе достойна уж цена
платих я да избягам от тълпата.
От тази черна смесица от хора,
съшити от проблеми, глупост, участ зла
от таз стена закриваща простора, разкъсваща крилете на моята душа.
Избягах имам свойта свобода,
но чувствам как започва да тежи
и май по-лоша е от всичко тази самота,
и няма с кой душата ми да полети.
© Диньо All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
