Роб на свойта свобода
затворен, окован във самотата,
която бе достойна уж цена
платих я да избягам от тълпата.
От тази черна смесица от хора,
съшити от проблеми, глупост, участ зла
от таз стена закриваща простора, разкъсваща крилете на моята душа.
Избягах имам свойта свобода,
но чувствам как започва да тежи
и май по-лоша е от всичко тази самота,
и няма с кой душата ми да полети.
© Диньо All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
