Jun 13, 2008, 9:10 AM

Самота

  Poetry
906 0 12

Човек се ражда сам и сам умира.

Човекът днес не вярва в чудеса.

Така във делниците си недосъзира

най-видимите, истински неща.

 

Стремим се все към нещо по-голямо

и търсим все по-висша красота...

Не осъзнахме, че такова нещо няма

и не това е важното в света.

 

Измисляме си грехове и грешки,

натякваме измислени неща

и се оправдаваме, че е човешко,

и казваме, че нямаме вина...

 

... Човекът нещо все недосъзира -

не вижда истинските, видими неща...

Човек се ражда сам и сам умира.

Помогни, за да не бъде с нас така!

 

                                                   1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...