May 25, 2007, 8:15 AM

САМОТА

  Poetry
795 0 2
Самота, защо си толкова жестока?
Нима не виждаш блясъка в очите?
Нима не виждаш слънцето в лицето?
Самота, не ме убивай,
защото толкова ми се живее,
но също и ми се умира!
Самота, нима не заслужаваш
да не си сама в ноща, а да си до мен сега?
Самота, ела, ела, бъди до мен сега
или поне до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Самота, нима не заслужаваш
    да не си сама в ноща, а да си до мен сега?"
  • Дано никога да не те чуе!!!
    Дано никога не бъдеш сам!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...