Jul 28, 2007, 9:59 PM

Самота

  Poetry
1.3K 0 4
Сама съм аз срещу света
Сълзите ми никой не вижда
Потъвам в мрака на нощта
Сянка в душата приижда
Много страдание има в живота мой
Душата ме боли от мъка
Гласовете в главата ми вече нямат брой
Но на никой не му пука
Страх ме е вече от любовта
Свикнах с болката и самотата
Сама съм аз срещу света
Станах едно с тъмнината

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само гласовете ме притесняват,иначе със всичко би се преборила сама!
    Повярвай в себе си!Обичай се!Раздавай любов и доброта!
    И пиши!
  • Горе главата!Самотата те прави неуязвима.Преодолей я по-бързо!
  • Самотата е нещо много хубаво понякога, Юлиана. Ще разбереш сама някой ден.
  • Много е хубаво,но и доста тъжно.Не си сама!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...