Jul 28, 2007, 9:59 PM

Самота

  Poetry
1.3K 0 4
Сама съм аз срещу света
Сълзите ми никой не вижда
Потъвам в мрака на нощта
Сянка в душата приижда
Много страдание има в живота мой
Душата ме боли от мъка
Гласовете в главата ми вече нямат брой
Но на никой не му пука
Страх ме е вече от любовта
Свикнах с болката и самотата
Сама съм аз срещу света
Станах едно с тъмнината

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само гласовете ме притесняват,иначе със всичко би се преборила сама!
    Повярвай в себе си!Обичай се!Раздавай любов и доброта!
    И пиши!
  • Горе главата!Самотата те прави неуязвима.Преодолей я по-бързо!
  • Самотата е нещо много хубаво понякога, Юлиана. Ще разбереш сама някой ден.
  • Много е хубаво,но и доста тъжно.Не си сама!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...