Jul 28, 2007, 9:59 PM

Самота

  Poetry
1.3K 0 4
Сама съм аз срещу света
Сълзите ми никой не вижда
Потъвам в мрака на нощта
Сянка в душата приижда
Много страдание има в живота мой
Душата ме боли от мъка
Гласовете в главата ми вече нямат брой
Но на никой не му пука
Страх ме е вече от любовта
Свикнах с болката и самотата
Сама съм аз срещу света
Станах едно с тъмнината

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само гласовете ме притесняват,иначе със всичко би се преборила сама!
    Повярвай в себе си!Обичай се!Раздавай любов и доброта!
    И пиши!
  • Горе главата!Самотата те прави неуязвима.Преодолей я по-бързо!
  • Самотата е нещо много хубаво понякога, Юлиана. Ще разбереш сама някой ден.
  • Много е хубаво,но и доста тъжно.Не си сама!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...