Аз не съм сама, самотата пак е с мен.
Няма я онази топлина, само вятърът студен
сковава ме, боли, но аз мълча.
Няма с кого да споделя.
Усещам само собственото си дихание
и чувам зловещото мълчание.
За утеха идва първата сълза и сякаш вече не съм тъй сама.
Ето, идва втората, но... не мога!
По-добре да съм сама, отколкото да плача в самота!
© Валка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
