Sep 6, 2011, 4:00 PM

Самота

  Poetry » Civic
864 0 1

Душата ми е скитница смирена,

скитам се бездомна по света,

сега съм стара, уморена,

но пея аз за любовта.

 

Коя съм, откъде съм - аз не зная,

живяла съм във бедност, нищета,

опитвах миналото, да узная

каква е тайната на мойта самота.

 

Живях сред цигани щастливи,

научиха ме те на доброта,

но се чувствах чужда аз сред свои,

затворена останах в свойта самота.

 

Научих, че съм аз осиновена -

подхвърлено от майка си дете,

отгледали ме честни хора,

възпитали ме те добре.

 

Научих се да пея и играя,

да се радвам аз на малките неща,

какво е зло, добро - аз зная,

но не намерих любовта.

 

Обикалях цялата земя,

пребродих я надлъж и шир,

видях война и нищета

и хора да живеят в мир.

 

Търсих любовта къде ли не,

вглеждах се във всяко мъжествено лице,

но никой не разпали в мен искра

и аз потиснах чувствата и любовта.

 

Изглежда съм орисана да пея,

да разпалвам страсти и любов,

живота си докрай да изживея,

да оцелявам във света суров.

 

Вечер покрай буйните огньове

аз разказвам за света,

всички дружно пеем и се смеем

и аз забравям свойта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...