daisypatton (Дейзи Патън) daisypatton (Дейзи Патън)
4 110
Jul 28, 2011, 6:20 PM

Самота

  Poetry » Other
917 0 2

Едно дърво
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо
на  шепнеща река...
Едно дърво,
все още живо,
с пулс,
отмерващ
вечността,
дъбоко
корени е впило
в плачеща земя...
Пие сълзи,
храни с мъка
свойта самота...
....
Господи,
колко ли
съдби човешки
си обрекъл на това...?!

Дейзи Патън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0