daisypatton (Дейзи Патън)
109 44
Jul 28, 2011, 6:20 PM

Самота 

  Poetry » Other
561 0 2

Едно дърво
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо
на  шепнеща река...
Едно дърво,
все още живо,
с пулс,
отмерващ
вечността,
дъбоко
корени е впило
в плачеща земя...
Пие сълзи,
храни с мъка
свойта самота...
....
Господи,
колко ли
съдби човешки
си обрекъл на това...?!

Дейзи Патън

© Дейзи Патън All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??