daisypatton (Дейзи Патън)
109 44
28.07.2011 г., 18:20 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
564 0 2

Едно дърво
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо
на  шепнеща река...
Едно дърво,
все още живо,
с пулс,
отмерващ
вечността,
дъбоко
корени е впило
в плачеща земя...
Пие сълзи,
храни с мъка
свойта самота...
....
Господи,
колко ли
съдби човешки
си обрекъл на това...?!

Дейзи Патън

© Дейзи Патън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??