Самота
Самотна вечер, чаша вино
На ход е поредната лъжа.
Отпивам глътка
в едно с тази самота.
Потъвам някъде дълбоко,
с непритихнала в сърцето ми тъга.
Задавам си хиляди въпроси
Защо и до кога?
В главата ми нахлуват черни мисли.
Надеждата умирала последна,
но аз не вярвам в това.
Защо забравихте ме всички?
Всяка вечер - самота,
всяко утро пак така.
Само спомените стари,
сълзи и празна чаша.
Навярно да обичаш
е грях, който се
наказва с лъжа и самота.
А можеше да бъде по-различо.
© С. П. All rights reserved.
