Jan 6, 2021, 9:08 PM

Самота

  Poetry » Love
902 2 2

 

 

 

В душата ми нахлува самота

след летен плисък на вълните.

Сега - постарому е тишина

със скука и сивота на дните.

 

Понякога и стаята е свита от тъга

стресира се от звън далечен.

Усетил си, че съм сама

и ти объркан, страдащ и... далечен.

 

И само споменът със вик

душите ни до болка ще пробожда

и щом настъпи полунощ

ликът ми плахо ще дохожда.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих!
  • Благодаря, Влади....

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...