В душата ми нахлува самота
след летен плисък на вълните.
Сега - постарому е тишина
със скука и сивота на дните.
Понякога и стаята е свита от тъга
стресира се от звън далечен.
Усетил си, че съм сама
и ти объркан, страдащ и... далечен.
И само споменът със вик
душите ни до болка ще пробожда
и щом настъпи полунощ
ликът ми плахо ще дохожда.....
© Nina Toshich All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
