Oct 10, 2010, 5:22 PM

Самота

  Poetry » Love
774 0 7

САМОТА

 

Дошла си вече. Хайде, заповядай -

ела със мен... ще пием по едно,

седни ей там на масата от края,

а аз ще седна тук, в това кресло.

 

Разказвай как си... аз ли?... Извинявай,

но съм забравил да говоря с теб,

разсеян съм?... да, мъничко... прощавай,

сънят ми май не е съвсем наред

 

Какво да кажа... сам съм. Да, така е.

Не знам и аз как стана - не успях.

Обичах, да... и влюбен бях, мечтаех,

но всичко свърши... как и не разбрах.

 

Е, май това е всичко... знам... ще мине

ще дойдат други чувства... не сега...

забравил съм, прощавай, твойто име,

как казваха ти... вярно... Самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...