Sep 27, 2007, 8:16 AM

Самота

  Poetry
1.4K 0 1
Защо, Самота, до мен се спря?
Нима виновна съм за това, че той не е до мен сега.
Той може би други очи гледа и други ръце държи,
но знам, че ще съжалява някой ден за своите подли игри.
Иди си, Самота! Остави ме сама!
Иди при него, за да разбере и той какво е, всъщност, да бъдеш сам на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиленцето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...