Живейки с надеждата за светлината,
сътворена с нейната хубост,
тя бе тъй доволна от избора си.
Избрала да бъде сама,
без любовта, даваща и
единствено самота,
разперила крила над небосвода,
тя полетя непокорно
над просторни пътища, неминати.
С усмивка и разперени крила,
тя се чувстваше по-щастлива от всякога,
самотата и даваше това.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up