Самотата е като овала на халката
Живяхме с теб живота по принуда,
обичахме и двамата да ни е трудно.
Не осъзнавахме, че вършим лудост,
за преструвките животът ни го върна.
И късно е сега да се завърнем
при любимите, които изоставихме.
Задето нямахме кураж да се обърнем,
простихме се със тях и после страдахме.
Защо да си припомняме тогава
това, което е могло да бъде.
И на двама ни сега остава
да страдаме от гузна съвест.
Излъгахме и любовта насила,
излъгахме я и я проиграхме.
Не изпитахме ни капка милост -
подминахме я и така я разбрахме,
че в живота грешките се плащат
с най-тежката монета - самотата,
която знае само да изпраща,
а по форма е като халката.
© Деница Красимирова All rights reserved.
нали знаеш - каквот сам си направиш, никой не може да ти го направи 
