Jun 6, 2017, 11:29 PM

Самотен

  Poetry » Love
760 0 0

В твоят шумен, лъскав свят 

съществува ли любов, кажи...? 

Носиш се по течението, нали 

в самота минават твойте дни... 

 

Ти обичаш волността, 

за теб това е истинската свобода... 

Светът ти е огромен, 

но в него не живее любовта... 

 

Животът ти е пълен с лица, 

но в кое от тях откри душа ? 

Такава, която те обича 

и те издига без крила... 

 

Ти сам такъв живот избра, 

живей живот в самота...

Но до обича ли ти се помни, 

в любовта няма място за игри! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...