Самотен стих
Намерих днес един самотен стих,
ти беше ми го писал в друго време,
думите прегръщаха забравен миг,
когато с тебе бяхме откровения,
когато чувствата ни слагаха крила
и в сънищата си се срещахме щастливи.
Сега чета и думите ти ме болят.
Изгубихме се в делниците сиви.
Самотно ми е. Пиша със сълзи.
Подреждам празни думи и тъгувам,
дъгата в мен угасна и боли,
без теб дори не мога да сънувам.
Прочитам пак забравения стих
и тихичко се моля да се върнеш,
дори за ден, дори за час... за миг,
във който ще сме същите... върни се...
© Биляна Битолска All rights reserved.
