Mar 24, 2006, 7:02 PM

* * *(самотен съм)

  Poetry
1.3K 0 9
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи сега личи
ръждата на печалните октави
звучали в мене
с вятъра студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав тъжен стих! Поздрави!
  • Много е хубаво!!!
  • И в моите очи сега личи
    ръждата на печалните октави
    ще се отмие в мен
    и ще ме заличи. - Нещо такова за край. Слушащият /четящият/ най-добре запомня края. Само той е без рима. Ако желаеш, разбира се, поправи си го. Иначе 6!6!6!
  • Определено ми допада начина , по който пишеш !
  • Харесва ми!
    "на мълниите синята жарава
    наместо обич... Сипкава ръжда"
    Поздравления!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...