Mar 24, 2006, 7:02 PM

* * *(самотен съм)

  Poetry
1.3K 0 9
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи сега личи
ръждата на печалните октави
звучали в мене
с вятъра студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав тъжен стих! Поздрави!
  • Много е хубаво!!!
  • И в моите очи сега личи
    ръждата на печалните октави
    ще се отмие в мен
    и ще ме заличи. - Нещо такова за край. Слушащият /четящият/ най-добре запомня края. Само той е без рима. Ако желаеш, разбира се, поправи си го. Иначе 6!6!6!
  • Определено ми допада начина , по който пишеш !
  • Харесва ми!
    "на мълниите синята жарава
    наместо обич... Сипкава ръжда"
    Поздравления!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...