Самотна душа
Стоя на моста над реката,
съзирам водната празнота.
Стоя вторачен в небесата,
осеяни с нежна светлина.
Съзирам влюбени звездите,
обясняваща им се в любов луна.
Усещам вътре в гърдите
пронизващата самота.
Стоя на моста над реката,
а вятърът е тъй студен.
Ела, почуствай мисълта ми,
витаеща наоколо, напуснала безкрайно мен.
И виждам аз през самотата
мъждукаща пред мене светлина.
Нима умира ми душата
или пък е падаща звезда.
Нима опразни ми главата,
нима погуби човечността.
Но знаеш - виновна за това си ти,
че аз останах в самота.
Че мисълта ми няма да се върне,
че душата ми е падаща звезда!
Сега умирам
там - на моста до града.
Сега очаквам любовта си нова...
Сега очаквам аз смъртта!
© Космически автор All rights reserved.
