Nov 12, 2015, 10:01 AM

Самотната жена

  Poetry » Love
664 0 7

САМОТНАТА ЖЕНА


„Самотната жена е лист попарен
и осланено ноемврийско цвете.“
Валентина Цвяткова


Но е и шанс самотната жена.
За всеки късен влак самотен пътник има.
Тя носи кръста на измислена вина,
но и любов все още в нея има.

 

Самотната жена е като бряг,
на който си щастлив да акостираш,
когато океанът ти е враг
и водната стихия в теб се взира.

 

Не подценявайте самотната жена.
Тя с истинска любов ще ви залее,
ще ви обгърне с мека топлина,
и всичко ще сте в този свят за нея.

 

Ако със плам дарите й любов,
самотната жена ще ви е вярна.
Животът ви ще бъде благослов,
а битието – истинска Нирвана!
09. 11. 2015 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...